About Асоциация на Психолозите в България

This author has not yet filled in any details.
So far Асоциация на Психолозите в България has created 93 blog entries.

Програма за първи ден на обучение „Базови умения за водене на обучителни групи“.

Програмата за обучение „Базови умения за водене на обучителни групи“ е  както следва: 19.11.2015г  (първи ден) - водещ Митко Славов Начало 14:00

Асоциация на Психолозите в България организира сертифицирано обучение „Базови умения за водене на обучителни групи“.

Асоциация на Психолозите в България организира сертифицирано обучение „Базови умения за водене на обучителни групи“. В град Варна от 19.11.2015 до 22.11.2015 в рамките на 4 дни по 6 часа ще бъде проведено обучение „Базови умения за водене на обучителни групи“ с водещ психолог и лектор Д-р Ивайло Цанов. Поради големия интерес след първото проведено обучение, „Асоциация на Психолозите в България“ има удоволствието да ви покани на второто сертифицирано обучение за хора специалисти в своята област, които желаят да организират и водят обучителни групи. Това обучение има за цел да даде теоретична основа и умения на специалисти в различни области за това как се води обучителна група, в която участниците в настоящето обучение да бъдат лектори (треньори). Ще се запознаете с тънкостите при водене на обучителна група и това какво е необходимо за да постигате максимално добри резултати когато организирате собствено обучение. Чрез получения сертификат от настоящето обучение, ще имате възможността да положите основите на бъдещата си реализация като лектор.

Характеристики и особености на училищното насилие.

Училищното насилие            1.Емоционално и физическо насилие Училищното насилие е вид насилие, при което се премерват сили между учащите се или между учителите и учениците, а през последните двадесет години вече се наблюдава и феномена – насилие на ученици над педагози.  Училищното насилие е физическо и емоционално. Емоционалното насилие предизвиква у жертвите емоционално напрежение, преживява се като унижение и снижава самооценката. Ето някои видове емоционално насилие: • необективни оценки, присмех, насмешки, унижение в присъствието на други деца, безконечни забележки, обидно обръщение, наименуване  с обидно име (прякор) и пр.; • отказ от общуване с жертвата (отказ да се играе с детето, нежелание да се седи с него, да се разговаря с него, да не бъде канено на детски празници), отхвърляне, изолация; Физическото насилие се проявява в прилагането на физическа сила по отношение на ученика, на съученика, в резултат на което могат да последват физически травми. Към физическото насилие се отнасят: сбивания, увреждания, отнемане на вещи, напляскване, ръкопашни удари и др.  Обикновено физическото и емоционалното насилие се съпътстват. Насмешките и издевателството могат да продължат достатъчно дълго време, за да предизвикат в жертвата травмиращи преживявания. Жертва може да се окаже всяко дете, но с най-голям риск са тези, които са физически по-слаби или се отличават от другите.  Най-често жертви на училищно насилие се явяват децата: • с физически недостатъци – носещи очила, с увреждания на слуховия или двигателния апарат (например ДЦП), т.е. тези, които не са в състояние да се защитят; • с особености в поведението – затворени, мълчаливи, странящи от другите деца или деца с импулсивно поведение; • с особености във външността – с рижи коси, с лунички по лицето, със стърчащи настрани учи, криви крака, с особени форми на телесната конституция (пълнота или много слаби) и пр. • с неразвити социални навици; • изпитващи страх от училище – отсъствие на опит с живота в колектив (домашни деца); • с болести – епилепсия, тикове и хиперкенеза, енуреза, енкопрез, нарушения на речта – дислалия, дисграфия (нарушения в писмената реч), дислекция (нарушения в четенето), дискалкулия (нарушени способности за смятане) и пр. • с нисък интелект и затруднения в обучението;

Снежана Тихолова – психолог и психотерапевт

Здравейте! Имам магистратура по приложна психология от ВСУ „Черноризец Храбър“ и степен бакалавър по психология и учител по предмети от философския цикъл

Петя Кръстева – Психолог

Здравейте! Казвам се Петя Кръстева. Завършила съм бакалавърска степен Психология и магистърска степен“ Психология и психопатология на развитието“ във ВСУ „Черноризец Храбър“.

Асоциация на Психолозите в България предлага безплатна едногодишна реклама за специалисти от цялата страна.

"Асоциация на Психолозите в България" предлага безплатна едногодишна реклама за специалисти от цялата страна, като не е задължително хората които ще бъдат

Music brings us together in celebration

Music brings us together in celebration Lorem ipsum dolor sit ets amet, consectetur adipiscing elit sed do eiusmod tempor incididunt ut

Как да открием сигналите при ученици мислещи за самоубийство – Част 3

Недооценка на проблема, митове и факти за суицида           Често случаите на суицидно поведение при подрастващите се подценяват като се класифицират като случайни и непреднамерени. При анализите на успешните суицидни опити на младежи загинали от насилствена смърт могат да съществуват трудно различими прояви на автоагресивни тенденции и наклонности към риск. Смъртта на тези младежи наистина често е обусловена от непреднамерени действия, но всъщност тя се явява резултат от преднамерени постъпки, извършени под въздействието на болка и страдание. Темата за смъртта занимава детето още в доучилищна възраст, но в етапа на подрастващите и юношите тя се преживява много по-дълбоко, драматично и нееднозначно. Един от екзистенциалните проблеми, с който се сблъскват подрастващите е проблема за необратимостта на времето и края на живота, а следователно и с темата за смисъла на смъртта. При едни преживяванията за края на живота активизират ирационални тенденции, в т.ч. и суицидни. При други разбирането за собствената смърт подбужда мисли за ценността на живота, явява се мотив за самореализация, за създаване на амбициозни жизнени планове.  Като правило възрастните неглижират значимостта на

Как да открием сигналите при ученици мислещи за самоубийство – Част 2

Как да открием сигналите при ученици мислещи за самоубийство – Част 2 Суицидното поведение, като форма на кризисно реагиране        Медицината, психотерапията и психологията разглеждат суицида, като вариант на кризисно реагиране. Редица автори разглеждат кризата като състояние на екстремално напрежение на силите за преодоляване на принципиално нови (непознати) препятствия.  Различават се: = нормативни кризи, характерни за всеки човек; = кризи на развитието; = травматически кризи; „В процеса на преодоляване на кризата човек придобива нов опит и разширява диапазона на адаптивните си реакции” (Ромек, 2004).  Кризата, в т.ч. и травматичната, съдържа потенциал на ръст и развитие – към това разбиране се придържат повечето от изследователите на проблема. Преживяващият криза човек е  фрустриран (разочарован, обезнадежден). Той не е в състояние да приложи обичайните способи за удовлетворяване на определени жизнени потребности: от безопасност, постижения, самостоятелност, общуване, взаимно разбиране и пр.  В такава ситуация той трябва да намери и приложи нови средства (стратегии) за справяне, които не винаги биват намирани вярно и бързо. Поради тази причина фрустрираният индивид се нуждае от външна помощ.  Възникналата стресова ситуация налага необходимостта от пренастройване или адаптация.  „Стресът е неспецифичен отговор на организма на всяка промяна на условията, изискващи приспособяване” (Ромек, 2004).  Преодоляването на стресовата ситуация зависи от това, дали човек ще намери необходимите за адаптация ресурси. В резултат на фрустрацията на жизненоважни потребности е възможно да възникне непоносима душевна болка. В своя стремеж да прекрати тази непоносимост, човек може да прибегне към самоубийство (Ромек,2004).  Резултати от изследвания сочат, че сред лицата, които в миналото са имали голям брой натрупани стресови събития, количеството опити за самоубийство са много повече, в сравнение с броя на опитите сред лицата (тези от контролната група), които за същия период от време са имали аналогични по съдържание събития (Ohberg, 1997; Isometsa, 1995). Идеята на изследването е да докаже, че по-големия брой стресови ситуации, с които човек не е успял адекватно да се справи, има акумулираща и стимулираща роля при възникване на суицидните идеи. Не всяка смърт, настъпила по вина на личността е суицид.  В някои случаи е невъзможно да се установи дали настъпилата смърт е в резултат на суицид или на автомобилна катастрофа, падане от височина, предозиране с наркотици, удавяне и пр., дали е случайна или преднамерена.  Според Дж. Роналд, известен специалист в областта на патопсихологията:: „Самоубийството е акт на лишаване себе си от живот, при който човек действа преднамерено, целенасочено и съзнателно”; „Парасуицида е опит за самоубийство, който не завършва със смърт” (Комер Дж., 2001). По негови данни: „В днешно време самоубийство попада сред десетте основни причини за смъртта на хора в Западна Европа. Около 160000 души всяка година в света завършват живота си със самоубийство, като тази причина заема първите пет места в класацията при младежите на възраст 15-19 години. В някои страни дори самоубийството в тази възраст се класира в първата тройка”. При децата се наблюдава факта, че те твърде рядко извършват умишлени самоубийства, макар че има такива случаи. По данни на Дж. Комер, нивото на детските самоубийства постоянно расте и е в рамките на 0,5 на 100000. В края на миналия век в САЩ броят на детските суициди е нараснал с 800% в сравнение 1950г.  Увеличава се и количеството на случаите, при които децата пристъпват към извършване на т. нар. „деструктивни актове”: нанасяне на порезни рани; охлузвания; предозировка с лекарства; падания от височина и пр. Бележи устойчива тенденция и използването на огнестрелни оръжия. Интересен е факта, че първо – последната категория е водила живот само с единия родител и второ – много от тези деца са приемали големи количества лекарствени средства (Комер Дж.,2001). Изследванията показват, че опитите за самоубийства при по-малките деца обикновено се предшестват от: бягства от дома и стремеж да се укрият; бягство от общуване и самота; изострена чувствителност към критика и нервни неконтролируеми избухвания; нетърпимост към фрустрация; поява на мрачни фантазии, повишен интерес към смъртта (Cytryn & McKnew, 1996; McGuire, 1982).Изследванията свързват детския суицид със скорошна или предстояща загуба на значим човек, със стрес в семейството, безработица на родителите, жестоко отношение на родителите и клинично ниво на депресия (Cytryn & McKnew, 1996; Pfeffer et al., 1993). Една част от тези деца не разбират значението на самоубийствения акт. Например, дете на което са обяснили, че неговата умираща майка ще продължи да живее на небето, може да се стреми да се присъедини към нея. Редки са случаите, при които детето-самоубиец има ясно разбиране за смъртта и желание за умре (Carbon et al., 1994; Pfeffer, 1993, 1986). Рязко се повишава броя на суицидите в следващата възрастова група – тази на подрастващите. Този факт се свързва най-често с кризите на развитието. Подрастващите момчета много често извършват успешни самоубийства заради отношенията им с момичета. Опитите на момичетата с този мотив обаче е от два до три пъти повече и същевременно те са по-склонни в състояние на депресия да търсят помощ, разбиране и да споделят с обкръжението си. Именно това е причината при момичетата по-големия брой опити да нямат фатален изход. Юношите често са по-агресивни и импулсивни, а също така извършват опита под влияние на наркотици или алкохол. Тези допълнителни фактори увеличават вероятността от смъртен изход. По данни на Дж. Комер, броят на самоубиствата при младежите продължава да расте в световен мащаб. В сравнение средата (1955) и края на ХХ, нивото на самоубийствата при младите хора е нараснал почти двойно, както и броя на младите възрастни (22-27г.). Съществуват няколко варианта за обяснение на причините за този ръст: = На първо място – като брой и пропорция тийнейджърите и младите възрастни като общ брой продължава да нараства, а това усилва конкуренцията за работа и за местата за образование и обучение, за академични и спортни постижения.  При много от младите мечтите биват разрушени, а амбициите неудовлетворени. Изтънелите връзки със семейството водят до формиране на чувство за отчужденост и отхвърляне. Все по-свободен става достъпа до наркотични вещества (Комер Дж. Р., 2001). По данни на същият автор, повече от половината от учащите се в средния образователен курс признават, че са имали мисли за самоубийство. Подрастващите в тази възраст се нуждаят жизнено от възможност да обсъдят тези трудни въпроси с възрастните.  Суицидните мисли при децата и подрастващите придобиват патологичен характер тогава, когато те не успеят да намерят друго решение в определена трудна житейска ситуация. В тези случаи рискът от суицидни опити се повишава. Очевидно е, че превенцията на самоубийствата сред децата и подрастващите се явява приоритетна задача. В повечето държави населението от тази възрастова група се явява заето с образователна дейност и училищата, и други образователни заведения се явяват онова пространство, в което следва да разработват и реализират програми, способстващи превенцията на суицида. Това се налага още от факта, че по данни на изследвания, стресът в училищата се явява най-разпространения проблем на тийнейджърите, извършили опит за самоубийство (Но, 1995; Brent, 1988). При едни ученици възникват проблеми с успеваемостта, а при други – тези с високи оценки се оформя желание да бъдат като останалите (Delisle, 1986; Leroux, 1986). Методическите препоръки са предназначени на първо място, за ръководителите на образователните учреждения, учители и други работници в системата на образованието: училищни психолози, социални педагози, възпитатели. Те също представляват интерес за работници в системата на здравеопазването и социалните служби, занимаващи се със суицидална превенция. Какво трябва да се знае? (1) В тази сфера няма стандартни решения, точно измерване и надеждни прогностични методи. Всеки случай е уникален. (2) Основните средства за справяне със суицида са диалог, доверие, любов, чувствителност, емпатия. (3) Каква следва да бъде помоща, която би съдействала за преодоляване на суицидната тенденция и последиците от суицидния опит. (4) Как да бъдат открити признаците за наличие на опасност? (5) Какво следва да се направи при наличие на опасност (6) Как да се постъпи, ако първите опити за помощ бъдат неуспешни?

Как да открием сигналите при ученици мислещи за самоубийство – Част 1

Как да открием сигналите при ученици желаещи да сложат край на живота си – Част 1         1.Общи положения и насоки        Изучаването на суицидалното поведение сред младежите показва, че в множеството случаи подрастващите се решават на самоубийство с цел, да им се обърне внимание от страна на родителите, учителите или други лица от социалното им обкръжение върху техните непреодолими проблеми (пречки, затруднения) и да изразят своя протест срещу бездушието, безразличието, цинизма или жестокостта на възрастните (другите).  Решението за подобна стъпка, като правило е скрито. Ранимите по характер подрастващи се преживяват като ненужни, губят смисъла за живот, оттеглят се от