About Асоциация на Психолозите в България

This author has not yet filled in any details.
So far Асоциация на Психолозите в България has created 93 blog entries.

Гневът или как скришно да постигаме целите си.

Гневът е защитна емоционална реакция, която подтиква индивида да преодолее противопоставящи сили, да отхвърли или да навреди на някого, да го атакува и да го победи. В застрашителна ситуация тази емоция може да бъде полезна, като мобилизира ресурсите на индивида и помага да се преодолее опасността или препятствието. Гневът се превръща в проблем, когато: е явно излишен или неадекватен; не помага, а възпрепятства решаването на проблема; поражда ненужни конфликти; вреди неблагоприятно на самочувствието и здравето на самия индивид. Например, някои хора смятат, че гневът е единственото и универсално средство за решаване на проблемите. При такъв начин на живот те получават много допълнителни неприятности, особено ако по този начин се опитат да решат свои вътрешни проблеми.

Депресията – скрития спътник от нашето ежедневие.

Мислите на депресирания човек са обсебени от идеи за дълг, вина, самоотрицание и безсмисленост на живота. Около 75% от депресираните пациенти мислят за самоубийство. Тежестта на депресията до голяма степен се определя от степента на изразеност на суицидните намерения. Клиентът може само да мечтае за смъртта или да обмисля конкретен план за самоубийство; може да провежда определена реална подготовка за него или дори да извърши опити за самоубийство.

Тревожността – или страха от лошите сценарии на бъдещето ни.

Тревожността, за разлика от фобиите, се отнася до бъдещето: човек се безпокои и непрекъснато пресмята в съзнанието си различни варианти за лоши сценарии за развитие на събитията. Той плаши сам себе си с това, което може да се случи. Тъй като човек не може да контролира всички фактори, от които зависи резултатът от събитията, неговата активност се сблъсква с ограничаващи сили и се реализира в хаотични реакции. Той се измъчва, свива ръце и стиска зъби, сърцето му започва да се тупти ускорено, ръцете му треперят, мислите му прескачат, дишането му става по-бързо, дланите му се потят – и всичко това не води до действителни действия. Тревожността е възбуда, която не намира изход и се явява страх от бъдещето.

Проведено заседание на Управителен Съвет на АПБ

На 28.02.2018г. в град Варна беше проведено заседание на Управителния Съвет на "Асоциация на Психолозите в България". Заседанието протече при следния дневен

На 16.06.2017г. ще бъде проведено събрание на управителния съвет на „Асоциация на Психолозите в България“.

На 16.06.2017г. ще бъде проведено събрание на управителния съвет на "Асоциация на Психолозите в България", което ще се проведе в град Варна,

„Асоциация на Психолозите в България“ организира на 28.05.2017г. еднодневен обучителен курс „Усвояване на основните понятия в Транзакционния анализ „.

"Асоциация на Психолозите в България" организира на 28.05.2017г. в град Варна еднодневен обучителен курс "Усвояване на основните понятия в Транзакционния анализ ".

14 изумително дълбоки цитати от пациенти с психично разстройство!

Психиатри и психолози са попитани за това, кое е най-дълбокото нещо, което някога са чували от своите пациенти. Отговорите са удивително дълбоки и те ще ви помогнат да разберете по-добре състоянието на пациентите. 1. „Аз не искам да убия себе си. Искам да  убия тази част от мен, която иска да се самоубие.“

Днес 06.05.2016г. се навършват 160 години от рождението на Зигмунд Фройд.

Днес 06.05.2016г. се навършват 160 години от рождението на основателя на психоанализата Зигмунд Фройд. Роден в еврейско семейство през 1856 година в

Психологически особености на юношеската личност.

Психологически особености на юношеската личност. Рискови фактори Един от най-динамичните периоди в живота на човека, юношеството се определя като преход от детството към ранната зрелост, като кулминация на детството. Началото на юношеството се свързва с пубертетното съзряване на индивида (11 – 12 г.), а краят на периода се покрива със статута на ранната възрастност. Индивидът достига апогея в своето развитие като организъм, полова диференциация, асимилация на социокултурния тип, осмисляне на света и себе си, постигане на известна автономност и независимост от родителите. Стремежът (по Е. Ериксън) е да се постигне Его-идентичност (положително разрешаване на психосоциалната криза „Его-идентичност срещу ролева дифузия“) – етапите в израстването и последователното разширяване на потребностите на Егото са свързани с нормите на обществото и културата. Его-идентичността изисква наличието на реалистична Аз-концепция, която включва едновременно физическото, когнитивното и емоционално овладяване на средата и социално признание в рамките на дадено общество. Дж. Марсиа определя четири основни статуса на формиране на идентичност – предрешеност, дифузия, мораториум, постигане на идентичност. Те се определят от влиянието на два фактора: 1) преминаване през период на вземане на самостоятелни решения; 2) обвързване със задължения, с направения избор на ценностна система и професионално самоопределяне. Юношите в статуса на предрешеност са приели задължения и избор на професия, но не са го направили самостоятелно, а под влиянието на родители, учители (изборът е предопределен и затова преходът към зрелост протича без конфликти). Юношите в статуса на дифузия не са предприели самостоятелни решения и не са се обвързали със задължения, професионална ориентация. Те изпитват липса на житейска насоченост и мотивация. Юношите в статуса мораториум все още не са „открили“ себе си, но изживяват кризата на идентичността и преминават през периода на вземане на решения. Юношите, постигнали идентичност вече са преминали кризата и периода на вземане на решения и са се обвързали с изборите си, приели са определени задължения. Постигането на идентичност се счита за най-желателното и здравословно психологическо състояние. Формирането на личността е процес на постоянно влияние на социалните подкрепления над индивида. Тези подкрепления за ефективни (позитивни), когато тяхното въздействие увеличава вероятностите за бъдещата проява на поведенчески актове, претворяващи социално-одобряемите норми на поведение; така се формира добре социализирана личност (социално позитивен тип личност). В случаите, когато социалните подкрепители – вниманието, поощрението, чувството за привързаност от страна на околните, отсъстват или са в противоречие с общоприетите норми и ценности (противостоят на морала), тогава са налице предпоставки за формирането на личност (социално негативен тип), която има вътрешната готовност за антисоциална или противоправна реализация. Следователно безспорно е

Адаптация на детето към училищно обучение в първи клас.

Периодът между шестата и седмата година поставя началото на коренна промяна в живота на детето. От този момент нататък започва нов интензивен етап във физическото и интелектуалното му развитие, като същевременно се усъвършенстват вече придобитите навици и се формират нови, по-сложни умения за комуникация и поведение. Поради това систематичното обучение на децата започва на тази възраст с постъпването в първи клас. Пред какво се изправя детето, когато тръгва на училище? По традиция смятаме, че единствената задача на първокласника е да се научи да чете и пише. Няма съмнение, че това е приоритет на училищното обучение, тъй като главната му цел е интелектуалното развитие на детето. Но всъщност пред него има още много и по-трудни за преодоляване предизвикателства. Най-общо те са свързани с цялостно разгръщане на личностния потенциал – не само на интелектуално, но също на физическо и социално ниво. В училище децата за първи път доказват “насериозно” своята самостоятелност и отговорност пред възрастните; там се извършва и първата значима обществена проверка на вече усвоените от тях знания, социални норми и стандарти на поведение. Преведено на езика на чувствата, за детето да стане ученик означава да се приобщи към света на големите и да придобие увереност в собствените сили, с което се полагат основите на истинското емоционално и социално съзряване. Затова успешният старт в началото на училищното обучение е особено важен. Но той е само един от етапите на прехода от предучилищна към училищна възраст, който започва далеч преди първия учебен ден и понякога може да продължи до края на първата учебна година. Основният компонент на този преход е адаптацията към училището. По същество тя е процес на психично приспособяване на детето към качествено променени условия на живот и дейност. Шест-седем