About Асоциация на Психолозите в България

This author has not yet filled in any details.
So far Асоциация на Психолозите в България has created 89 blog entries.

На 16.06.2017г. ще бъде проведено събрание на управителния съвет на „Асоциация на Психолозите в България“.

На 16.06.2017г. ще бъде проведено събрание на управителния съвет на "Асоциация на Психолозите в България", което ще се проведе в град Варна,

„Асоциация на Психолозите в България“ организира на 28.05.2017г. еднодневен обучителен курс „Усвояване на основните понятия в Транзакционния анализ „.

"Асоциация на Психолозите в България" организира на 28.05.2017г. в град Варна еднодневен обучителен курс "Усвояване на основните понятия в Транзакционния анализ ".

14 изумително дълбоки цитати от пациенти с психично разстройство!

Психиатри и психолози са попитани за това, кое е най-дълбокото нещо, което някога са чували от своите пациенти. Отговорите са удивително дълбоки и те ще ви помогнат да разберете по-добре състоянието на пациентите. 1. „Аз не искам да убия себе си. Искам да  убия тази част от мен, която иска да се самоубие.“

Днес 06.05.2016г. се навършват 160 години от рождението на Зигмунд Фройд.

Днес 06.05.2016г. се навършват 160 години от рождението на основателя на психоанализата Зигмунд Фройд. Роден в еврейско семейство през 1856 година в

Психологически особености на юношеската личност.

Психологически особености на юношеската личност. Рискови фактори Един от най-динамичните периоди в живота на човека, юношеството се определя като преход от детството към ранната зрелост, като кулминация на детството. Началото на юношеството се свързва с пубертетното съзряване на индивида (11 – 12 г.), а краят на периода се покрива със статута на ранната възрастност. Индивидът достига апогея в своето развитие като организъм, полова диференциация, асимилация на социокултурния тип, осмисляне на света и себе си, постигане на известна автономност и независимост от родителите. Стремежът (по Е. Ериксън) е да се постигне Его-идентичност (положително разрешаване на психосоциалната криза „Его-идентичност срещу ролева дифузия“) – етапите в израстването и последователното разширяване на потребностите на Егото са свързани с нормите на обществото и културата. Его-идентичността изисква наличието на реалистична Аз-концепция, която включва едновременно физическото, когнитивното и емоционално овладяване на средата и социално признание в рамките на дадено общество. Дж. Марсиа определя четири основни статуса на формиране на идентичност – предрешеност, дифузия, мораториум, постигане на идентичност. Те се определят от влиянието на два фактора: 1) преминаване през период на вземане на самостоятелни решения; 2) обвързване със задължения, с направения избор на ценностна система и професионално самоопределяне. Юношите в статуса на предрешеност са приели задължения и избор на професия, но не са го направили самостоятелно, а под влиянието на родители, учители (изборът е предопределен и затова преходът към зрелост протича без конфликти). Юношите в статуса на дифузия не са предприели самостоятелни решения и не са се обвързали със задължения, професионална ориентация. Те изпитват липса на житейска насоченост и мотивация. Юношите в статуса мораториум все още не са „открили“ себе си, но изживяват кризата на идентичността и преминават през периода на вземане на решения. Юношите, постигнали идентичност вече са преминали кризата и периода на вземане на решения и са се обвързали с изборите си, приели са определени задължения. Постигането на идентичност се счита за най-желателното и здравословно психологическо състояние. Формирането на личността е процес на постоянно влияние на социалните подкрепления над индивида. Тези подкрепления за ефективни (позитивни), когато тяхното въздействие увеличава вероятностите за бъдещата проява на поведенчески актове, претворяващи социално-одобряемите норми на поведение; така се формира добре социализирана личност (социално позитивен тип личност). В случаите, когато социалните подкрепители – вниманието, поощрението, чувството за привързаност от страна на околните, отсъстват или са в противоречие с общоприетите норми и ценности (противостоят на морала), тогава са налице предпоставки за формирането на личност (социално негативен тип), която има вътрешната готовност за антисоциална или противоправна реализация. Следователно безспорно е

Адаптация на детето към училищно обучение в първи клас.

Периодът между шестата и седмата година поставя началото на коренна промяна в живота на детето. От този момент нататък започва нов интензивен етап във физическото и интелектуалното му развитие, като същевременно се усъвършенстват вече придобитите навици и се формират нови, по-сложни умения за комуникация и поведение. Поради това систематичното обучение на децата започва на тази възраст с постъпването в първи клас. Пред какво се изправя детето, когато тръгва на училище? По традиция смятаме, че единствената задача на първокласника е да се научи да чете и пише. Няма съмнение, че това е приоритет на училищното обучение, тъй като главната му цел е интелектуалното развитие на детето. Но всъщност пред него има още много и по-трудни за преодоляване предизвикателства. Най-общо те са свързани с цялостно разгръщане на личностния потенциал – не само на интелектуално, но също на физическо и социално ниво. В училище децата за първи път доказват “насериозно” своята самостоятелност и отговорност пред възрастните; там се извършва и първата значима обществена проверка на вече усвоените от тях знания, социални норми и стандарти на поведение. Преведено на езика на чувствата, за детето да стане ученик означава да се приобщи към света на големите и да придобие увереност в собствените сили, с което се полагат основите на истинското емоционално и социално съзряване. Затова успешният старт в началото на училищното обучение е особено важен. Но той е само един от етапите на прехода от предучилищна към училищна възраст, който започва далеч преди първия учебен ден и понякога може да продължи до края на първата учебна година. Основният компонент на този преход е адаптацията към училището. По същество тя е процес на психично приспособяване на детето към качествено променени условия на живот и дейност. Шест-седем

Петте езика на любовта. Начини и места където да я потърсим.

Петте езика на любовта по едноименната книга на Гари Чапмън Всички ние имаме първичен език, който сме усвоили от родителите си. По-късно, обикновено с много повече усилия, научаваме и някои допълнителни езици. Те са ни вторични езици. Обикновено най-добре говорим и разбираме първичния си език, но колкото повече използваме вторичния си език, толкова по-голяма свобода чувстваме да общуваме на него. Представете си, че говорите само първичния си език и се запознавате с друг човек, който също говори само първичния си език, но езиците ви са различни. Ситуацията ще бъде определено неловка, а разговорът – значително затруднен! Езиковите различия са неотменна част от човешката култура. Но ако искаме да общуваме успешно с хора от друга култура, трябва да научим езика им. Сигурно вече сте хвърлили бърз поглед към заглавието. Не, не грешите! Ще говорим за любов. Но, питате се вие, какво общо има тук лингвистиката? Любовта много прилича на лингвистиката. Всеки от нас има свой „емоционален език“, чийто „речник“ включва всичко това, което ни кара да се чувстваме обичани. Това е нашият първичен любовен език. Когато някой използва жестове от него в общуването си с нас, той събужда в нас чувство за сигурност и желание за взаимност. Липсата на подобни жестове ни кара да се чувстваме самотни и пренебрегнати и самите ние се превръщаме в лоши приятели за другите. Не всички обаче говорим на един и същ емоционален език на любовта. Когато се срещнат двама души с различни любовни езици, трайността на приятелството им зависи от това дали двамата ще усвоят емоционалния език на другия и дали ще се научат да го използват умело в общуването си с него. Тази статия описва петте основни любовни езика. Тяхното познаване и владеене гарантира сърдечна близост с всеки приятел. УТВЪРЖДАВАЩИ ДУМИ Всички обичаме да ни хвалят. Някои хора обаче усещат особено силно

Начини за справяне с мъката и загубата или Наръчник по скърбене.

Да загубиш някой или нещо, което обичаш е нещо много болезнено и все пак е нещо, което почти всеки изпитва в даден момент от живота. Загуба, която не е призната и на която не е обърнато внимание може да доведе до увреждане. Но мъката, която е изразена и изживяна намалява и има потенциала да донесе нова сила и да обогати живота ви. Няма правилен или неправилен начин на скърбене, но има начини, които могат да направят скръбта ви по-пълна и по-позитивна. Какво е мъка? Дефиницията на мъка включва: емоции и усещания, които съпровождат загубата на някой или нещо ценно за вас. Английската дума идва от старофренската дума grève, която означава “тежък товар”. И наистина, мъката често ни притиска към земята с психологическите и физическите си прояви. Когато някой близък почине вие не просто губите тази личност на физическо ниво, вие също се изправяте пред загубата на това, което е могло да бъде. Вашата болка включва липсата на някой в креватчето, станалите излишни предмети след загубата, копнежа по миризма или докосване. Но мъката, че любимият човек ще пропусне всички важни моменти в живота често трае по-дълго от болката от чисто физическата липса. Училището, което никога няма да завърши, сватбата, на която няма да танцувате, всеки празник отбелязващ завършен житейски етап, подновява вашата мъка. Как реагирате на загубата Как е починал човекът Вашият отговор на неочаквана смърт може да бъде много по-различен от начина, по който се чувствате, когато някой обичан човек умре след дълго боледуване. Във втория случай вероятно изпитвате предварителна скръб, още преди човекът да умре. Вие се чувствате опустошени в момента на смъртта, но понеже сте започнали да тъгувате по-рано, е възможно да се възстановите по-рано. Близостта на връзката – съпруг/съпруга

Днес честваме деня на Психолога. Честит празник колеги!

Психолозите отбелязваме днес своя професионален празник. Денят на психолога е обявен през 1995 година. Честит празник колеги. Екипа на "Асоциация на Психолозите

Успешно беше проведен коледен базар „Деца помагат на деца“ организиран от „Асоциация на Психолозите в България“.

На 19.12.2015г. успешно беше проведен коледния базар "Деца помагат на деца" организиран от "Асоциация на Психолозите в България". На събитието дарения направиха