юни 2016

Забранената женственост. Психоанализата по проблема за фригидността.

юни 8th, 2016|

Струва си да се отбележи, че изследвайки широко разпространеното явление фригидност, терапевти и сексолози стигат до диаметрално противоположни изводи. Терапевтите, отчитайки високата индивидуална значимост на това разстройство, сравняват фригидността с нарушението на мъжката потентност и заявяват, че и двете явления в еднаква степен следва да се разглеждат като болест. Тази гледна точка свидетелства за важността от още по-сериозен подход към изучаването на етиологията и лечението на фригидността, особено като се има предвид широката й

май 2016

Днес 06.05.2016г. се навършват 160 години от рождението на Зигмунд Фройд.

май 6th, 2016|

Днес 06.05.2016г. се навършват 160 години от рождението на основателя

април 2016

Психологически особености на юношеската личност.

април 13th, 2016|

Психологически особености на юношеската личност. Рискови фактори Един от най-динамичните периоди в живота на човека, юношеството се определя като преход от детството към ранната зрелост, като кулминация на детството. Началото на юношеството се свързва с пубертетното съзряване на индивида (11 – 12 г.), а краят на периода се покрива със статута на ранната възрастност. Индивидът достига апогея в своето развитие като организъм, полова диференциация, асимилация на социокултурния тип, осмисляне на света и себе си, постигане на известна автономност и независимост от родителите. Стремежът (по Е. Ериксън) е да се постигне Его-идентичност (положително разрешаване на психосоциалната криза „Его-идентичност срещу ролева дифузия“) – етапите в израстването и последователното разширяване на потребностите на Егото са свързани с нормите на обществото и културата. Его-идентичността изисква наличието на реалистична Аз-концепция, която включва едновременно физическото, когнитивното и емоционално овладяване на средата и социално признание в рамките на дадено общество. Дж. Марсиа определя четири основни статуса на формиране на идентичност – предрешеност, дифузия, мораториум, постигане на идентичност. Те се определят от влиянието на два фактора: 1) преминаване през период на вземане на самостоятелни решения; 2) обвързване със задължения, с направения избор на ценностна система и професионално самоопределяне. Юношите в статуса на предрешеност са приели задължения и избор на професия, но не са го направили самостоятелно, а под влиянието на родители, учители (изборът е предопределен и затова преходът към зрелост протича без конфликти). Юношите в статуса на дифузия не са предприели самостоятелни решения и не са се обвързали със задължения, професионална ориентация. Те изпитват липса на житейска насоченост и мотивация. Юношите в статуса мораториум все още не са „открили“ себе си, но изживяват кризата на идентичността и преминават през периода на вземане на решения. Юношите, постигнали идентичност вече са преминали кризата и периода на вземане на решения и са се обвързали с изборите си, приели са определени задължения. Постигането на идентичност се счита за най-желателното и здравословно психологическо състояние. Формирането на личността е процес на постоянно влияние на социалните подкрепления над индивида. Тези подкрепления за ефективни (позитивни), когато тяхното въздействие увеличава вероятностите за бъдещата проява на поведенчески актове, претворяващи социално-одобряемите норми на поведение; така се формира добре социализирана личност (социално позитивен тип личност). В случаите, когато социалните подкрепители – вниманието, поощрението, чувството за привързаност от страна на околните, отсъстват или са в противоречие с общоприетите норми и ценности (противостоят на морала), тогава са налице предпоставки за формирането на личност (социално негативен тип), която има вътрешната готовност за антисоциална или противоправна реализация. Следователно безспорно е

Адаптация на детето към училищно обучение в първи клас.

април 12th, 2016|

Периодът между шестата и седмата година поставя началото на коренна промяна в живота на детето. От този момент нататък започва нов интензивен етап във физическото и интелектуалното му развитие, като същевременно се усъвършенстват вече придобитите навици и се формират нови, по-сложни умения за комуникация и поведение. Поради това систематичното обучение на децата започва на тази възраст с постъпването в първи клас. Пред какво се изправя детето, когато тръгва на училище? По традиция смятаме, че единствената задача на първокласника е да се научи да чете и пише. Няма съмнение, че това е приоритет на училищното обучение, тъй като главната му цел е интелектуалното развитие на детето. Но всъщност пред него има още много и по-трудни за преодоляване предизвикателства. Най-общо те са свързани с цялостно разгръщане на личностния потенциал – не само на интелектуално, но също на физическо и социално ниво. В училище децата за първи път доказват “насериозно” своята самостоятелност и отговорност пред възрастните; там се извършва и първата значима обществена проверка на вече усвоените от тях знания, социални норми и стандарти на поведение. Преведено на езика на чувствата, за детето да стане ученик означава да се приобщи към света на големите и да придобие увереност в собствените сили, с което се полагат основите на истинското емоционално и социално съзряване. Затова успешният старт в началото на училищното обучение е особено важен. Но той е само един от етапите на прехода от предучилищна към училищна възраст, който започва далеч преди първия учебен ден и понякога може да продължи до края на първата учебна година. Основният компонент на този преход е адаптацията към училището. По същество тя е процес на психично приспособяване на детето към качествено променени условия на живот и дейност. Шест-седем