Как да открием сигналите при ученици мислещи за самоубийство – Част 2

Суицидното поведение, като форма на кризисно реагиране
       Медицината, психотерапията и психологията разглеждат суицида, като вариант на кризисно реагиране.
Редица автори разглеждат кризата като състояние на екстремално напрежение на силите за преодоляване на принципиално нови (непознати) препятствия.  Различават се:
= нормативни кризи, характерни за всеки човек;
= кризи на развитието;
= травматически кризи;
„В процеса на преодоляване на кризата човек придобива нов опит и разширява диапазона на адаптивните си реакции” (Ромек, 2004).  Кризата, в т.ч. и травматичната, съдържа потенциал на ръст и развитие – към това разбиране се придържат повечето от изследователите на проблема.
Преживяващият криза човек е  фрустриран (разочарован, обезнадежден). Той не е в състояние да приложи обичайните способи за удовлетворяване на определени жизнени потребности: от безопасност, постижения, самостоятелност, общуване, взаимно разбиране и пр.  В такава ситуация той трябва да намери и приложи нови средства (стратегии) за справяне, които не винаги биват намирани вярно и бързо. Поради тази причина фрустрираният индивид се нуждае от външна помощ.  Възникналата стресова ситуация налага необходимостта от пренастройване или адаптация.  „Стресът е неспецифичен отговор на организма на всяка промяна на условията, изискващи приспособяване” (Ромек, 2004).  Преодоляването на стресовата ситуация зависи от това, дали човек ще намери необходимите за адаптация ресурси. В резултат на фрустрацията на жизненоважни потребности е възможно да възникне непоносима душевна болка. В своя стремеж да прекрати тази непоносимост, човек може да прибегне към самоубийство (Ромек,2004).  Резултати от изследвания сочат, че сред лицата, които в миналото са имали голям брой натрупани стресови събития, количеството опити за самоубийство са много повече, в сравнение с броя на опитите сред лицата (тези от контролната група), които за същия период от време са имали аналогични по съдържание събития (Ohberg, 1997; Isometsa, 1995). Идеята на изследването е да докаже, че по-големия брой стресови ситуации, с които човек не е успял адекватно да се справи, има акумулираща и стимулираща роля при възникване на суицидните идеи.
Не всяка смърт, настъпила по вина на личността е суицид.  В някои случаи е невъзможно да се установи дали настъпилата смърт е в резултат на суицид или на автомобилна катастрофа, падане от височина, предозиране с наркотици, удавяне и пр., дали е случайна или преднамерена.  Според Дж. Роналд, известен специалист в областта на патопсихологията:: „Самоубийството е акт на лишаване себе си от живот, при който човек действа преднамерено, целенасочено и съзнателно”; „Парасуицида е опит за самоубийство, който не завършва със смърт” (Комер Дж., 2001).
По негови данни: „В днешно време самоубийство попада сред десетте основни причини за смъртта на хора в Западна Европа. Около 160000 души всяка година в света завършват живота си със самоубийство, като тази причина заема първите пет места в класацията при младежите на възраст 15-19 години. В някои страни дори самоубийството в тази възраст се класира в първата тройка”.
При децата се наблюдава факта, че те твърде рядко извършват умишлени самоубийства, макар че има такива случаи. По данни на Дж. Комер, нивото на детските самоубийства постоянно расте и е в рамките на 0,5 на 100000. В края на миналия век в САЩ броят на детските суициди е нараснал с 800% в сравнение 1950г.  Увеличава се и количеството на случаите, при които децата пристъпват към извършване на т. нар. „деструктивни актове”: нанасяне на порезни рани; охлузвания; предозировка с лекарства; падания от височина и пр. Бележи устойчива тенденция и използването на огнестрелни оръжия. Интересен е факта, че първо – последната категория е водила живот само с единия родител и второ – много от тези деца са приемали големи количества лекарствени средства (Комер Дж.,2001).
Изследванията показват, че опитите за самоубийства при по-малките деца обикновено се предшестват от: бягства от дома и стремеж да се укрият; бягство от общуване и самота; изострена чувствителност към критика и нервни неконтролируеми избухвания; нетърпимост към фрустрация; поява на мрачни фантазии, повишен интерес към смъртта (Cytryn & McKnew, 1996; McGuire, 1982).Изследванията свързват детския суицид със скорошна или предстояща загуба на значим човек, със стрес в семейството, безработица на родителите, жестоко отношение на родителите и клинично ниво на депресия (Cytryn & McKnew, 1996; Pfeffer et al., 1993).
Една част от тези деца не разбират значението на самоубийствения акт. Например, дете на което са обяснили, че неговата умираща майка ще продължи да живее на небето, може да се стреми да се присъедини към нея. Редки са случаите, при които детето-самоубиец има ясно разбиране за смъртта и желание за умре (Carbon et al., 1994; Pfeffer, 1993, 1986).
Рязко се повишава броя на суицидите в следващата възрастова група – тази на подрастващите. Този факт се свързва най-често с кризите на развитието. Подрастващите момчета много често извършват успешни самоубийства заради отношенията им с момичета. Опитите на момичетата с този мотив обаче е от два до три пъти повече и същевременно те са по-склонни в състояние на депресия да търсят помощ, разбиране и да споделят с обкръжението си. Именно това е причината при момичетата по-големия брой опити да нямат фатален изход. Юношите често са по-агресивни и импулсивни, а също така извършват опита под влияние на наркотици или алкохол. Тези допълнителни фактори увеличават вероятността от смъртен изход.
По данни на Дж. Комер, броят на самоубиствата при младежите продължава да расте в световен мащаб. В сравнение средата (1955) и края на ХХ, нивото на самоубийствата при младите хора е нараснал почти двойно, както и броя на младите възрастни (22-27г.). Съществуват няколко варианта за обяснение на причините за този ръст:
= На първо място – като брой и пропорция тийнейджърите и младите възрастни като общ брой продължава да нараства, а това усилва конкуренцията за работа и за местата за образование и обучение, за академични и спортни постижения.  При много от младите мечтите биват разрушени, а амбициите неудовлетворени. Изтънелите връзки със семейството водят до формиране на чувство за отчужденост и отхвърляне. Все по-свободен става достъпа до наркотични вещества (Комер Дж. Р., 2001).
По данни на същият автор, повече от половината от учащите се в средния образователен курс признават, че са имали мисли за самоубийство. Подрастващите в тази възраст се нуждаят жизнено от възможност да обсъдят тези трудни въпроси с възрастните.  Суицидните мисли при децата и подрастващите придобиват патологичен характер тогава, когато те не успеят да намерят друго решение в определена трудна житейска ситуация. В тези случаи рискът от суицидни опити се повишава.
Очевидно е, че превенцията на самоубийствата сред децата и подрастващите се явява приоритетна задача. В повечето държави населението от тази възрастова група се явява заето с образователна дейност и училищата, и други образователни заведения се явяват онова пространство, в което следва да разработват и реализират програми, способстващи превенцията на суицида. Това се налага още от факта, че по данни на изследвания, стресът в училищата се явява най-разпространения проблем на тийнейджърите, извършили опит за самоубийство (Но, 1995; Brent, 1988).
При едни ученици възникват проблеми с успеваемостта, а при други – тези с високи оценки се оформя желание да бъдат като останалите (Delisle, 1986; Leroux, 1986).
Методическите препоръки са предназначени на първо място, за ръководителите на образователните учреждения, учители и други работници в системата на образованието: училищни психолози, социални педагози, възпитатели. Те също представляват интерес за работници в системата на здравеопазването и социалните служби, занимаващи се със суицидална превенция.
Какво трябва да се знае?
(1) В тази сфера няма стандартни решения, точно измерване и надеждни прогностични методи. Всеки случай е уникален.
(2) Основните средства за справяне със суицида са диалог, доверие, любов, чувствителност, емпатия.
(3) Каква следва да бъде помоща, която би съдействала за преодоляване на суицидната тенденция и последиците от суицидния опит.
(4) Как да бъдат открити признаците за наличие на опасност?
(5) Какво следва да се направи при наличие на опасност
(6) Как да се постъпи, ако първите опити за помощ бъдат неуспешни?

 

Край на Част 2

Линк към Част 1 – http://psychologist.bg/?p=761