• Гневът или как скришно да постигаме целите си.

    Гневът или как скришно да постигаме целите си.

    Гневът е защитна емоционална реакция, която подтиква индивида да преодолее противопоставящи сили, да отхвърли или да навреди на някого, да го атакува и да го победи. В застрашителна ситуация тази емоция може да бъде полезна, като мобилизира ресурсите на индивида и помага да се преодолее опасността или препятствието. Гневът се превръща в проблем, когато: е явно излишен или неадекватен; не помага, а възпрепятства решаването на проблема; поражда ненужни конфликти; вреди неблагоприятно на самочувствието и здравето на самия индивид. Например, някои хора смятат, че гневът е единственото и универсално средство за решаване на проблемите. При такъв начин на живот те получават много допълнителни неприятности, особено ако по този начин се опитат да решат свои вътрешни проблеми.

  • Депресията – скрития спътник от нашето ежедневие.

    Депресията – скрития спътник от нашето ежедневие.

    Мислите на депресирания човек са обсебени от идеи за дълг, вина, самоотрицание и безсмисленост на живота. Около 75% от депресираните пациенти мислят за самоубийство. Тежестта на депресията до голяма степен се определя от степента на изразеност на суицидните намерения. Клиентът може само да мечтае за смъртта или да обмисля конкретен план за самоубийство; може да провежда определена реална подготовка за него или дори да извърши опити за самоубийство.

  • Тревожността – или страха от лошите сценарии на бъдещето ни.

    Тревожността – или страха от лошите сценарии на бъдещето ни.

    Тревожността, за разлика от фобиите, се отнася до бъдещето: човек се безпокои и непрекъснато пресмята в съзнанието си различни варианти за лоши сценарии за развитие на събитията. Той плаши сам себе си с това, което може да се случи. Тъй като човек не може да контролира всички фактори, от които зависи резултатът от събитията, неговата активност се сблъсква с ограничаващи сили и се реализира в хаотични реакции. Той се измъчва, свива ръце и стиска зъби, сърцето му започва да се тупти ускорено, ръцете му треперят, мислите му прескачат, дишането му става по-бързо, дланите му се потят – и всичко това не води до действителни действия. Тревожността е възбуда, която не намира изход и се явява страх от бъдещето.

  • 14 изумително дълбоки цитати от пациенти с психично разстройство!

    14 изумително дълбоки цитати от пациенти с психично разстройство!

    Психиатри и психолози са попитани за това, кое е най-дълбокото нещо, което някога са чували от своите пациенти. Отговорите са удивително дълбоки и те ще ви помогнат да разберете по-добре състоянието на пациентите. 1. „Аз не искам да убия себе си. Искам да  убия тази част от мен, която иска да се самоубие.“

  • Бягство от женствеността – Карен Хорни

    Бягство от женствеността – Карен Хорни

    Маскулинният комплекс у жените през погледа на мъжете и жените Int. J. Psycho-Anal., VII (1926) В някои от последните си работи Фройд обръща голямо внимание на определена едностранчивост на нашите аналитични изследвания. Аз имам предвид факта, че до скоро време обект на анализата преимуществено се явяваше съзнанието на мъжа и момчето. Причината е очевидна. Психоанализата е творение на мъжкия гений, и почти всички, които са развивали нейните идеи, също са били мъже. Естествено и закономерно е, че те са били ориентирани към изучаване същността на мъжката психология и са разбирали повече мъжкото развитие, отколкото женското. Въпреки това, важна крачка към разбирането

  • Забранената женственост. Психоанализата по проблема за фригидността.

    Забранената женственост. Психоанализата по проблема за фригидността.

    Струва си да се отбележи, че изследвайки широко разпространеното явление фригидност, терапевти и сексолози стигат до диаметрално противоположни изводи. Терапевтите, отчитайки високата индивидуална значимост на това разстройство, сравняват фригидността с нарушението на мъжката потентност и заявяват, че и двете явления в еднаква степен следва да се разглеждат като болест. Тази гледна точка свидетелства за важността от още по-сериозен подход към изучаването на етиологията и лечението на фригидността, особено като се има предвид широката й

април 2016

Петте езика на любовта. Начини и места където да я потърсим.

април 5th, 2016|

Петте езика на любовта по едноименната книга на Гари Чапмън Всички ние имаме първичен език, който сме усвоили от родителите си. По-късно, обикновено с много повече усилия, научаваме и някои допълнителни езици. Те са ни вторични езици. Обикновено най-добре говорим и разбираме първичния си език, но колкото повече използваме вторичния си език, толкова по-голяма свобода чувстваме да общуваме на него. Представете си, че говорите само първичния си език и се запознавате с друг човек, който също говори само първичния си език, но езиците ви са различни. Ситуацията ще бъде определено неловка, а разговорът – значително затруднен! Езиковите различия са неотменна част от човешката култура. Но ако искаме да общуваме успешно с хора от друга култура, трябва да научим езика им. Сигурно вече сте хвърлили бърз поглед към заглавието. Не, не грешите! Ще говорим за любов. Но, питате се вие, какво общо има тук лингвистиката? Любовта много прилича на лингвистиката. Всеки от нас има свой „емоционален език“, чийто „речник“ включва всичко това, което ни кара да се чувстваме обичани. Това е нашият първичен любовен език. Когато някой използва жестове от него в общуването си с нас, той събужда в нас чувство за сигурност и желание за взаимност. Липсата на подобни жестове ни кара да се чувстваме самотни и пренебрегнати и самите ние се превръщаме в лоши приятели за другите. Не всички обаче говорим на един и същ емоционален език на любовта. Когато се срещнат двама души с различни любовни езици, трайността на приятелството им зависи от това дали двамата ще усвоят емоционалния език на другия и дали ще се научат да го използват умело в общуването си с него. Тази статия описва петте основни любовни езика. Тяхното познаване и владеене гарантира сърдечна близост с всеки приятел. УТВЪРЖДАВАЩИ ДУМИ Всички обичаме да ни хвалят. Някои хора обаче усещат особено силно

Коментарите са изключени за Петте езика на любовта. Начини и места където да я потърсим.

Начини за справяне с мъката и загубата или Наръчник по скърбене.

април 4th, 2016|

Да загубиш някой или нещо, което обичаш е нещо много болезнено и все пак е нещо, което почти всеки изпитва в даден момент от живота. Загуба, която не е призната и на която не е обърнато внимание може да доведе до увреждане. Но мъката, която е изразена и изживяна намалява и има потенциала да донесе нова сила и да обогати живота ви. Няма правилен или неправилен начин на скърбене, но има начини, които могат да направят скръбта ви по-пълна и по-позитивна. Какво е мъка? Дефиницията на мъка включва: емоции и усещания, които съпровождат загубата на някой или нещо ценно за вас. Английската дума идва от старофренската дума grève, която означава “тежък товар”. И наистина, мъката често ни притиска към земята с психологическите и физическите си прояви. Когато някой близък почине вие не просто губите тази личност на физическо ниво, вие също се изправяте пред загубата на това, което е могло да бъде. Вашата болка включва липсата на някой в креватчето, станалите излишни предмети след загубата, копнежа по миризма или докосване. Но мъката, че любимият човек ще пропусне всички важни моменти в живота често трае по-дълго от болката от чисто физическата липса. Училището, което никога няма да завърши, сватбата, на която няма да танцувате, всеки празник отбелязващ завършен житейски етап, подновява вашата мъка. Как реагирате на загубата Как е починал човекът Вашият отговор на неочаквана смърт може да бъде много по-различен от начина, по който се чувствате, когато някой обичан човек умре след дълго боледуване. Във втория случай вероятно изпитвате предварителна скръб, още преди човекът да умре. Вие се чувствате опустошени в момента на смъртта, но понеже сте започнали да тъгувате по-рано, е възможно да се възстановите по-рано. Близостта на връзката – съпруг/съпруга

Коментарите са изключени за Начини за справяне с мъката и загубата или Наръчник по скърбене.

ноември 2015

Характеристики и особености на училищното насилие.

ноември 6th, 2015|

Училищното насилие            1.Емоционално и физическо насилие Училищното насилие е вид насилие, при което се премерват сили между учащите се или между учителите и учениците, а през последните двадесет години вече се наблюдава и феномена – насилие на ученици над педагози.  Училищното насилие е физическо и емоционално. Емоционалното насилие предизвиква у жертвите емоционално напрежение, преживява се като унижение и снижава самооценката. Ето някои видове емоционално насилие: • необективни оценки, присмех, насмешки, унижение в присъствието на други деца, безконечни забележки, обидно обръщение, наименуване  с обидно име (прякор) и пр.; • отказ от общуване с жертвата (отказ да се играе с детето, нежелание да се седи с него, да се разговаря с него, да не бъде канено на детски празници), отхвърляне, изолация; Физическото насилие се проявява в прилагането на физическа сила по отношение на ученика, на съученика, в резултат на което могат да последват физически травми. Към физическото насилие се отнасят: сбивания, увреждания, отнемане на вещи, напляскване, ръкопашни удари и др.  Обикновено физическото и емоционалното насилие се съпътстват. Насмешките и издевателството могат да продължат достатъчно дълго време, за да предизвикат в жертвата травмиращи преживявания. Жертва може да се окаже всяко дете, но с най-голям риск са тези, които са физически по-слаби или се отличават от другите.  Най-често жертви на училищно насилие се явяват децата: • с физически недостатъци – носещи очила, с увреждания на слуховия или двигателния апарат (например ДЦП), т.е. тези, които не са в състояние да се защитят; • с особености в поведението – затворени, мълчаливи, странящи от другите деца или деца с импулсивно поведение; • с особености във външността – с рижи коси, с лунички по лицето, със стърчащи настрани учи, криви крака, с особени форми на телесната конституция (пълнота или много слаби) и пр. • с неразвити социални навици; • изпитващи страх от училище – отсъствие на опит с живота в колектив (домашни деца); • с болести – епилепсия, тикове и хиперкенеза, енуреза, енкопрез, нарушения на речта – дислалия, дисграфия (нарушения в писмената реч), дислекция (нарушения в четенето), дискалкулия (нарушени способности за смятане) и пр. • с нисък интелект и затруднения в обучението;

Коментарите са изключени за Характеристики и особености на училищното насилие.

септември 2015

Цикличното насилие в партньорската двойка.

септември 10th, 2015|

  Домашното насилие може да се определи като система от поведения на един човек за запазване на властта и контрола над друг човек. И дори на пръв поглед да изглежда, че домашното насилие е нещо импулсивно, то всъщност е целенасочено действие. За домашно насилие се говори в случаите, когато това е повтарящ се и с нарастваща честота цикъл на физическо, вербално, емоционално, психическо и икономическо насилие с цел контрол, заплашване и внушаване на чувство на страх. Този вид насилие се настанява постепенно в семейната двойка и не винаги се разпознава като такова. Често първите негови прояви се появяват по време на бременността или непосредствено след раждането. Ленор Уолкър за първи път описва тристепенния цикъл на насилие в двойката. Този цикъл съдържа фаза на напрежение, фаза на експлозията/избухването и фаза на медения месец. Въреки че това е опростено представяне на цикъла на насилие, то е доста точно. Първата фаза включва напрежение и ескалация – създаване на напрежение, фрустрация и гняв. Насилникът се съсредотчва върху това колко той е онеправдан, раздразнен, игнориран или застрашен. Тази фаза може да продължи от няколко минути до няколко месеца. Средната продължителност в повечето случаи приблизително е от няколко минути до няколко часа.

Коментарите са изключени за Цикличното насилие в партньорската двойка.