• 14 изумително дълбоки цитати от пациенти с психично разстройство!

    14 изумително дълбоки цитати от пациенти с психично разстройство!

    Психиатри и психолози са попитани за това, кое е най-дълбокото нещо, което някога са чували от своите пациенти. Отговорите са удивително дълбоки и те ще ви помогнат да разберете по-добре състоянието на пациентите. 1. „Аз не искам да убия себе си. Искам да  убия тази част от мен, която иска да се самоубие.“

  • Бягство от женствеността – Карен Хорни

    Бягство от женствеността – Карен Хорни

    Маскулинният комплекс у жените през погледа на мъжете и жените Int. J. Psycho-Anal., VII (1926) В някои от последните си работи Фройд обръща голямо внимание на определена едностранчивост на нашите аналитични изследвания. Аз имам предвид факта, че до скоро време обект на анализата преимуществено се явяваше съзнанието на мъжа и момчето. Причината е очевидна. Психоанализата е творение на мъжкия гений, и почти всички, които са развивали нейните идеи, също са били мъже. Естествено и закономерно е, че те са били ориентирани към изучаване същността на мъжката психология и са разбирали повече мъжкото развитие, отколкото женското. Въпреки това, важна крачка към разбирането

  • Забранената женственост. Психоанализата по проблема за фригидността.

    Забранената женственост. Психоанализата по проблема за фригидността.

    Струва си да се отбележи, че изследвайки широко разпространеното явление фригидност, терапевти и сексолози стигат до диаметрално противоположни изводи. Терапевтите, отчитайки високата индивидуална значимост на това разстройство, сравняват фригидността с нарушението на мъжката потентност и заявяват, че и двете явления в еднаква степен следва да се разглеждат като болест. Тази гледна точка свидетелства за важността от още по-сериозен подход към изучаването на етиологията и лечението на фригидността, особено като се има предвид широката й

  • Дисциплината е в свободата!

    Дисциплината е в свободата!

    “Задачата на възпитателя е да следи детето да не смесва доброто с неподвижността и злото с активността, в което не рядко грешеше старата дисциплина.“ М.Монтесори   Колко често чуваме реплики от рода на тези: “Не бягай, ще паднеш,”, “Спри се на едно място.”, “Ти си още малък и не можеш …”, “Няма ли да спреш да говориш най-после, наду ми главата.” и още много и много. Вероятно всеки от нас може да си припомни

  • Как да открием сигналите при ученици мислещи за самоубийство – Част 2

    Как да открием сигналите при ученици мислещи за самоубийство – Част 2

    Как да открием сигналите при ученици мислещи за самоубийство – Част 2 Суицидното поведение, като форма на кризисно реагиране        Медицината, психотерапията и психологията разглеждат суицида, като вариант на кризисно реагиране. Редица автори разглеждат кризата като състояние на екстремално напрежение на силите за преодоляване на принципиално нови (непознати) препятствия.  Различават се: = нормативни кризи, характерни за всеки човек; = кризи на развитието; = травматически кризи; „В процеса на преодоляване на кризата човек придобива нов опит и разширява диапазона на адаптивните си реакции” (Ромек, 2004).  Кризата, в т.ч. и травматичната, съдържа потенциал на ръст и развитие – към това разбиране се придържат повечето от изследователите на проблема. Преживяващият криза човек е  фрустриран (разочарован, обезнадежден). Той не е в състояние да приложи обичайните способи за удовлетворяване на определени жизнени потребности: от безопасност, постижения, самостоятелност, общуване, взаимно разбиране и пр.  В такава ситуация той трябва да намери и приложи нови средства (стратегии) за справяне, които не винаги биват намирани вярно и бързо. Поради тази причина фрустрираният индивид се нуждае от външна помощ.  Възникналата стресова ситуация налага необходимостта от пренастройване или адаптация.  „Стресът е неспецифичен отговор на организма на всяка промяна на условията, изискващи приспособяване” (Ромек, 2004).  Преодоляването на стресовата ситуация зависи от това, дали човек ще намери необходимите за адаптация ресурси. В резултат на фрустрацията на жизненоважни потребности е възможно да възникне непоносима душевна болка. В своя стремеж да прекрати тази непоносимост, човек може да прибегне към самоубийство (Ромек,2004).  Резултати от изследвания сочат, че сред лицата, които в миналото са имали голям брой натрупани стресови събития, количеството опити за самоубийство са много повече, в сравнение с броя на опитите сред лицата (тези от контролната група), които за същия период от време са имали аналогични по съдържание събития (Ohberg, 1997; Isometsa, 1995). Идеята на изследването е да докаже, че по-големия брой стресови ситуации, с които човек не е успял адекватно да се справи, има акумулираща и стимулираща роля при възникване на суицидните идеи. Не всяка смърт, настъпила по вина на личността е суицид.  В някои случаи е невъзможно да се установи дали настъпилата смърт е в резултат на суицид или на автомобилна катастрофа, падане от височина, предозиране с наркотици, удавяне и пр., дали е случайна или преднамерена.  Според Дж. Роналд, известен специалист в областта на патопсихологията:: „Самоубийството е акт на лишаване себе си от живот, при който човек действа преднамерено, целенасочено и съзнателно”; „Парасуицида е опит за самоубийство, който не завършва със смърт” (Комер Дж., 2001). По негови данни: „В днешно време самоубийство попада сред десетте основни причини за смъртта на хора в Западна Европа. Около 160000 души всяка година в света завършват живота си със самоубийство, като тази причина заема първите пет места в класацията при младежите на възраст 15-19 години. В някои страни дори самоубийството в тази възраст се класира в първата тройка”. При децата се наблюдава факта, че те твърде рядко извършват умишлени самоубийства, макар че има такива случаи. По данни на Дж. Комер, нивото на детските самоубийства постоянно расте и е в рамките на 0,5 на 100000. В края на миналия век в САЩ броят на детските суициди е нараснал с 800% в сравнение 1950г.  Увеличава се и количеството на случаите, при които децата пристъпват към извършване на т. нар. „деструктивни актове”: нанасяне на порезни рани; охлузвания; предозировка с лекарства; падания от височина и пр. Бележи устойчива тенденция и използването на огнестрелни оръжия. Интересен е факта, че първо – последната категория е водила живот само с единия родител и второ – много от тези деца са приемали големи количества лекарствени средства (Комер Дж.,2001). Изследванията показват, че опитите за самоубийства при по-малките деца обикновено се предшестват от: бягства от дома и стремеж да се укрият; бягство от общуване и самота; изострена чувствителност към критика и нервни неконтролируеми избухвания; нетърпимост към фрустрация; поява на мрачни фантазии, повишен интерес към смъртта (Cytryn & McKnew, 1996; McGuire, 1982).Изследванията свързват детския суицид със скорошна или предстояща загуба на значим човек, със стрес в семейството, безработица на родителите, жестоко отношение на родителите и клинично ниво на депресия (Cytryn & McKnew, 1996; Pfeffer et al., 1993). Една част от тези деца не разбират значението на самоубийствения акт. Например, дете на което са обяснили, че неговата умираща майка ще продължи да живее на небето, може да се стреми да се присъедини към нея. Редки са случаите, при които детето-самоубиец има ясно разбиране за смъртта и желание за умре (Carbon et al., 1994; Pfeffer, 1993, 1986). Рязко се повишава броя на суицидите в следващата възрастова група – тази на подрастващите. Този факт се свързва най-често с кризите на развитието. Подрастващите момчета много често извършват успешни самоубийства заради отношенията им с момичета. Опитите на момичетата с този мотив обаче е от два до три пъти повече и същевременно те са по-склонни в състояние на депресия да търсят помощ, разбиране и да споделят с обкръжението си. Именно това е причината при момичетата по-големия брой опити да нямат фатален изход. Юношите често са по-агресивни и импулсивни, а също така извършват опита под влияние на наркотици или алкохол. Тези допълнителни фактори увеличават вероятността от смъртен изход. По данни на Дж. Комер, броят на самоубиствата при младежите продължава да расте в световен мащаб. В сравнение средата (1955) и края на ХХ, нивото на самоубийствата при младите хора е нараснал почти двойно, както и броя на младите възрастни (22-27г.). Съществуват няколко варианта за обяснение на причините за този ръст: = На първо място – като брой и пропорция тийнейджърите и младите възрастни като общ брой продължава да нараства, а това усилва конкуренцията за работа и за местата за образование и обучение, за академични и спортни постижения.  При много от младите мечтите биват разрушени, а амбициите неудовлетворени. Изтънелите връзки със семейството водят до формиране на чувство за отчужденост и отхвърляне. Все по-свободен става достъпа до наркотични вещества (Комер Дж. Р., 2001). По данни на същият автор, повече от половината от учащите се в средния образователен курс признават, че са имали мисли за самоубийство. Подрастващите в тази възраст се нуждаят жизнено от възможност да обсъдят тези трудни въпроси с възрастните.  Суицидните мисли при децата и подрастващите придобиват патологичен характер тогава, когато те не успеят да намерят друго решение в определена трудна житейска ситуация. В тези случаи рискът от суицидни опити се повишава. Очевидно е, че превенцията на самоубийствата сред децата и подрастващите се явява приоритетна задача. В повечето държави населението от тази възрастова група се явява заето с образователна дейност и училищата, и други образователни заведения се явяват онова пространство, в което следва да разработват и реализират програми, способстващи превенцията на суицида. Това се налага още от факта, че по данни на изследвания, стресът в училищата се явява най-разпространения проблем на тийнейджърите, извършили опит за самоубийство (Но, 1995; Brent, 1988). При едни ученици възникват проблеми с успеваемостта, а при други – тези с високи оценки се оформя желание да бъдат като останалите (Delisle, 1986; Leroux, 1986). Методическите препоръки са предназначени на първо място, за ръководителите на образователните учреждения, учители и други работници в системата на образованието: училищни психолози, социални педагози, възпитатели. Те също представляват интерес за работници в системата на здравеопазването и социалните служби, занимаващи се със суицидална превенция. Какво трябва да се знае? (1) В тази сфера няма стандартни решения, точно измерване и надеждни прогностични методи. Всеки случай е уникален. (2) Основните средства за справяне със суицида са диалог, доверие, любов, чувствителност, емпатия. (3) Каква следва да бъде помоща, която би съдействала за преодоляване на суицидната тенденция и последиците от суицидния опит. (4) Как да бъдат открити признаците за наличие на опасност? (5) Какво следва да се направи при наличие на опасност (6) Как да се постъпи, ако първите опити за помощ бъдат неуспешни?

  • Психологическа методика за разкриване на детските страхове.

    Психологическа методика за разкриване на детските страхове.

      (1) Цел: Разкриване и установяване на видовете преобладаващи страхове (страх от тъмно; самота; смърт; медицински страх и пр.), при деца над 3 години. За да бъде оказана помощ на детето за преодоляване на страховете е необходимо да се изясни всеки спектър на страховете и какви точно страхове то преживява. (2) Описание: Тази методика е подходяща в случаите, при които детето все още лошо

април 2016

Адаптация на детето към училищно обучение в първи клас.

април 12th, 2016|

Периодът между шестата и седмата година поставя началото на коренна промяна в живота на детето. От този момент нататък започва нов интензивен етап във физическото и интелектуалното му развитие, като същевременно се усъвършенстват вече придобитите навици и се формират нови, по-сложни умения за комуникация и поведение. Поради това систематичното обучение на децата започва на тази възраст с постъпването в първи клас. Пред какво се изправя детето, когато тръгва на училище? По традиция смятаме, че единствената задача на първокласника е да се научи да чете и пише. Няма съмнение, че това е приоритет на училищното обучение, тъй като главната му цел е интелектуалното развитие на детето. Но всъщност пред него има още много и по-трудни за преодоляване предизвикателства. Най-общо те са свързани с цялостно разгръщане на личностния потенциал – не само на интелектуално, но също на физическо и социално ниво. В училище децата за първи път доказват “насериозно” своята самостоятелност и отговорност пред възрастните; там се извършва и първата значима обществена проверка на вече усвоените от тях знания, социални норми и стандарти на поведение. Преведено на езика на чувствата, за детето да стане ученик означава да се приобщи към света на големите и да придобие увереност в собствените сили, с което се полагат основите на истинското емоционално и социално съзряване. Затова успешният старт в началото на училищното обучение е особено важен. Но той е само един от етапите на прехода от предучилищна към училищна възраст, който започва далеч преди първия учебен ден и понякога може да продължи до края на първата учебна година. Основният компонент на този преход е адаптацията към училището. По същество тя е процес на психично приспособяване на детето към качествено променени условия на живот и дейност. Шест-седем

Коментарите са изключени за Адаптация на детето към училищно обучение в първи клас.

Петте езика на любовта. Начини и места където да я потърсим.

април 5th, 2016|

Петте езика на любовта по едноименната книга на Гари Чапмън Всички ние имаме първичен език, който сме усвоили от родителите си. По-късно, обикновено с много повече усилия, научаваме и някои допълнителни езици. Те са ни вторични езици. Обикновено най-добре говорим и разбираме първичния си език, но колкото повече използваме вторичния си език, толкова по-голяма свобода чувстваме да общуваме на него. Представете си, че говорите само първичния си език и се запознавате с друг човек, който също говори само първичния си език, но езиците ви са различни. Ситуацията ще бъде определено неловка, а разговорът – значително затруднен! Езиковите различия са неотменна част от човешката култура. Но ако искаме да общуваме успешно с хора от друга култура, трябва да научим езика им. Сигурно вече сте хвърлили бърз поглед към заглавието. Не, не грешите! Ще говорим за любов. Но, питате се вие, какво общо има тук лингвистиката? Любовта много прилича на лингвистиката. Всеки от нас има свой „емоционален език“, чийто „речник“ включва всичко това, което ни кара да се чувстваме обичани. Това е нашият първичен любовен език. Когато някой използва жестове от него в общуването си с нас, той събужда в нас чувство за сигурност и желание за взаимност. Липсата на подобни жестове ни кара да се чувстваме самотни и пренебрегнати и самите ние се превръщаме в лоши приятели за другите. Не всички обаче говорим на един и същ емоционален език на любовта. Когато се срещнат двама души с различни любовни езици, трайността на приятелството им зависи от това дали двамата ще усвоят емоционалния език на другия и дали ще се научат да го използват умело в общуването си с него. Тази статия описва петте основни любовни езика. Тяхното познаване и владеене гарантира сърдечна близост с всеки приятел. УТВЪРЖДАВАЩИ ДУМИ Всички обичаме да ни хвалят. Някои хора обаче усещат особено силно

Коментарите са изключени за Петте езика на любовта. Начини и места където да я потърсим.

Начини за справяне с мъката и загубата или Наръчник по скърбене.

април 4th, 2016|

Да загубиш някой или нещо, което обичаш е нещо много болезнено и все пак е нещо, което почти всеки изпитва в даден момент от живота. Загуба, която не е призната и на която не е обърнато внимание може да доведе до увреждане. Но мъката, която е изразена и изживяна намалява и има потенциала да донесе нова сила и да обогати живота ви. Няма правилен или неправилен начин на скърбене, но има начини, които могат да направят скръбта ви по-пълна и по-позитивна. Какво е мъка? Дефиницията на мъка включва: емоции и усещания, които съпровождат загубата на някой или нещо ценно за вас. Английската дума идва от старофренската дума grève, която означава “тежък товар”. И наистина, мъката често ни притиска към земята с психологическите и физическите си прояви. Когато някой близък почине вие не просто губите тази личност на физическо ниво, вие също се изправяте пред загубата на това, което е могло да бъде. Вашата болка включва липсата на някой в креватчето, станалите излишни предмети след загубата, копнежа по миризма или докосване. Но мъката, че любимият човек ще пропусне всички важни моменти в живота често трае по-дълго от болката от чисто физическата липса. Училището, което никога няма да завърши, сватбата, на която няма да танцувате, всеки празник отбелязващ завършен житейски етап, подновява вашата мъка. Как реагирате на загубата Как е починал човекът Вашият отговор на неочаквана смърт може да бъде много по-различен от начина, по който се чувствате, когато някой обичан човек умре след дълго боледуване. Във втория случай вероятно изпитвате предварителна скръб, още преди човекът да умре. Вие се чувствате опустошени в момента на смъртта, но понеже сте започнали да тъгувате по-рано, е възможно да се възстановите по-рано. Близостта на връзката – съпруг/съпруга

Коментарите са изключени за Начини за справяне с мъката и загубата или Наръчник по скърбене.

ноември 2015

Характеристики и особености на училищното насилие.

ноември 6th, 2015|

Училищното насилие            1.Емоционално и физическо насилие Училищното насилие е вид насилие, при което се премерват сили между учащите се или между учителите и учениците, а през последните двадесет години вече се наблюдава и феномена – насилие на ученици над педагози.  Училищното насилие е физическо и емоционално. Емоционалното насилие предизвиква у жертвите емоционално напрежение, преживява се като унижение и снижава самооценката. Ето някои видове емоционално насилие: • необективни оценки, присмех, насмешки, унижение в присъствието на други деца, безконечни забележки, обидно обръщение, наименуване  с обидно име (прякор) и пр.; • отказ от общуване с жертвата (отказ да се играе с детето, нежелание да се седи с него, да се разговаря с него, да не бъде канено на детски празници), отхвърляне, изолация; Физическото насилие се проявява в прилагането на физическа сила по отношение на ученика, на съученика, в резултат на което могат да последват физически травми. Към физическото насилие се отнасят: сбивания, увреждания, отнемане на вещи, напляскване, ръкопашни удари и др.  Обикновено физическото и емоционалното насилие се съпътстват. Насмешките и издевателството могат да продължат достатъчно дълго време, за да предизвикат в жертвата травмиращи преживявания. Жертва може да се окаже всяко дете, но с най-голям риск са тези, които са физически по-слаби или се отличават от другите.  Най-често жертви на училищно насилие се явяват децата: • с физически недостатъци – носещи очила, с увреждания на слуховия или двигателния апарат (например ДЦП), т.е. тези, които не са в състояние да се защитят; • с особености в поведението – затворени, мълчаливи, странящи от другите деца или деца с импулсивно поведение; • с особености във външността – с рижи коси, с лунички по лицето, със стърчащи настрани учи, криви крака, с особени форми на телесната конституция (пълнота или много слаби) и пр. • с неразвити социални навици; • изпитващи страх от училище – отсъствие на опит с живота в колектив (домашни деца); • с болести – епилепсия, тикове и хиперкенеза, енуреза, енкопрез, нарушения на речта – дислалия, дисграфия (нарушения в писмената реч), дислекция (нарушения в четенето), дискалкулия (нарушени способности за смятане) и пр. • с нисък интелект и затруднения в обучението;

Коментарите са изключени за Характеристики и особености на училищното насилие.