Гневът е защитна емоционална реакция, която подтиква индивида да преодолее противопоставящи сили, да отхвърли или да навреди на някого, да го атакува и да го победи. В застрашителна ситуация тази емоция може да бъде полезна, като мобилизира ресурсите на индивида и помага да се преодолее опасността или препятствието.

Гневът се превръща в проблем, когато: е явно излишен или неадекватен; не помага, а възпрепятства решаването на проблема; поражда ненужни конфликти; вреди неблагоприятно на самочувствието и здравето на самия индивид.

Например, някои хора смятат, че гневът е единственото и универсално средство за решаване на проблемите. При такъв начин на живот те получават много допълнителни неприятности, особено ако по този начин се опитат да решат свои вътрешни проблеми.

Гневът може да е експлозивен, т.е. насочени към външни обекти или имплозивен, т.е. насочен към себе си.

Експлозивният гняв се проявява в агресивни действия, обвинения, обиди, общуване „за повишен морален или друг натиск“ и т.н. Имплозивният гняв се изразява в самокритика, чувство за вина, депресия, самонараняване, самоизолация и др. Единият вид гняв може да премине в другия, среща се и смесване на два вида гняв – например, чувство на обида, когато човек се ядосва на друг индивид и едновременно на себе си, сякаш „преглъща“ първичния гняв. Резултатът от сблъсък на два вида гняв може да е истеричен припадък.

Със заявка за помощ за справяне с гнев, обикновено терапевтите се срещат рядко, но в процеса на лечение на друг проблем гневът често излиза на преден план като доминираща емоция, която определя други симптоми. Гнявът, злобата, ненавистта или обидата могат да завладеят индивида, причинявайки депресия, нарушение на взаимоотношения, изолация, тревожност, множество психосоматични симптоми, дори психози. Гневът и омразата са хронични емоции, преживявани от клиенти, които имат много сериозни диагнози, като при тях силата на тези чувства са с  поразително големи мащаби.

Въпреки това дори обикновените, напълно здрави хора, които понякога страдат от излишък на гняв, не знаят как да се справят с това и извършват действия, за които по-късно съжаляват, вредят на себе си, развалят настроението на другите, а понякога провалят дори живота си. Гневът не трябва да се бърка от агресията: гневът е емоция, а агресията е поведение. Гневът обаче често кара човек да извърши агресия. Той, в качеството си на емоция е елемент от мотивационното ядро на личността. По тази причина в литературата по проблема с агресията до голяма степен се засяга и емоцията гняв.

 

1.Психологически модели за възникване на гняв.

Модел на семеен гняв.

Понякога децата растат в семейства, в които гневът е естествена норма на общуване, позволена емоция. Първо, децата се страхуват от ядосаните изражения на своите близки, но след това приемат този стандарт и когато стават възрастни, вече възприемат гневната реакция като естествено и неотменимо качество на своята личност, те не разбират, че има други реакции, че могат да реагират по други начини.

Пример (по Н.Линде):

Млад мъж бил убеден, че няма друг начин да реагира на проблемаите освен чрез гняв. В процеса на прилагана емоционално-образна терапия той признава, че в него възниква само тази реакция – „нищо не можеше да го убеди, че има алтернативно решение за изразяване на емоциите“.

За да установи причините за този стереотипен подход, терапевтът започнал последователно да разкрива пред клиента  различните модели за произхода на гняв. Чувайки за модела на семейният гняв, клиентът реагирал с възторг: „Това е просто подарък! В нашето село, където израснах като дете, там винаги се бият! И в семействата се бият и на улицата … Чичо ми има такова красиво лице, но муцуната му винаги беше в кръв…“. Оказало се, че тези неприятни думи напълно съответствали на реалноста.

Когато младежът осъзнал, че в детството си той по-скоро е бил нежно дете и се е страхувал от проявите на гняв на близките си, едва тогава осъзнал, че може да се откаже от тази традиция и да използва други чувства и поведения.

При подобен случай на хроничен гняв може да използва следната корекционна стратегия:

1.Клиентът трябва да се отдели от семейния гняв, т.е. да признае, че има алтернатива, че не е обречен на гневливост и че е в състояние да има друго поведение, различно от това на семейството от детството му.

2.Клиентът трябва да получи и да приеме нови и безопасни способи за изразяване на гняв, например: удряне на боксова круша, физически силови упражнения или друг вид физическа дейност.

3.На клиента трябва да се покаже, че той може да мисли рационално и разумно дори по време на силни пристъпи на гняв. За тази цел при обучението се моделира ситуация на гняв, по време на която на клиента се предлага да мисли : „Бийте тази боксова круша, сякаш това е вашият мразен началник. А сега ми подскажете  няколко идеи как да се прекрати този конфликт!“  Тази стъпка е особено важна, защото повечето хора са убедени, че не могат да мислят и да  управляват събитията по време на силен гняв.

4.Клиентът се насърчава да се научи как да се наслаждава на своя гняв, вместо да се тормози поради него. Колкото повече човек се бори със собствения си гняв, толкова по-силен става той, докато не се превърне в неконтролируема лавина. Поради това е по-добре клиентът да се научи как да превърне гнева си в игра. Например: „Представете си, че се намират в страни от гнева. Погледне сега себе си и вижте колко сте готин, колко сте силен! Вие му се надсмивате, вие сте вън от неговия контрол, защото можете да си позволите да се откъснете от него. Насладете се на тази картина, почувствайте гордост! А сега помислете, можете ли да насочите този гняв към добро дело?

Пример:

Николай Дмитриевич Линде допълва описаният по-горе случай:

„На младият човек предложих да отиде в гората и да се опита да разтовари натрупаното напрежение, чрез викове и ритане на листата, които бяха натрупани от есента.  Аз просто бях забелязал, че когато ходеше  близо до мен, краката му сякаш бяха оловни – те се движеха като краката на робот от фантастичен филм. За моя голяма изненада той прие предложението и два часа буквално е бил „като рало в гората“, а три часа е крещял. На следващата сесия той пристигна изключително бодър, а на лицето му беше изписано просветление.  

-Беше ли добре за теб това, което направи в гората? – попитах аз.

-Да, но не знам как да живея така. Наистина, чувствам се по-добре. Сега мога да се справям с много неща, с които не можех преди, но все пак, как да живея така.?

-Не те разбирам. Обясни с пример.

-Пристига при мен баща ми и ми крещи, а аз стоя, мълча и го гледам. Наистина, скоро и той млъкна, но аз не зная, как ще живея така! Ето, виждам, че двама се карат. По-рано аз щях да се намеся в този скандал, а сега ги гледам – глупаци, за какво се карат? Но пак, казам, така ли ще бъде? Как така ще живея?

Оказа се, че всички негови поведенчески навици бяха разработени в гневно състояние, а сега му бяха необходими нови поведения, с които все още той не разполагаше. Нужно беше да се създаде нов начин на живот.  Обясних му това и дадох моите съвети как да постигне тази цел, като работата с този клиент продължи още дълго.  

 

Гневът, като инструмент за постигане на цели.

Гневът понякога е необходим за да се постигнат някакви цели, но често може да се мине и без него. Въпреки това, много хора вярват, че ако те не са ядосани, ако не крещят, то няма да постигнат желаното. Много родители вярват, че детето няма да се вслуша в думите им, ако те не са казани с висок тон, със заплаха, със злоба. Колкото по-често те прибягват до такива средства за възпитание, толкова по-малко ефективни стават те и толкова по-често те прибягват към крясъци и агресия. В някои семейства за да се постигнат определени искания и желания, задължително се прибагва към деструктивен гнява, който децата бързо усвояват и приемат като единствен модел на поведение, а впоследствие възпроизвеждат в живота си на възрастни.

Като оправдание за своя подход такива хора обикновено казват: „А защо, когато молиш с добро, другите обещават, но не правят нищо? Изчакваш седмица, две, а след това започваш да крещиш и те веднага правят това, което искаш“.  Тази категория хора са убедени, че друг начин просто не съществува. Ако психологът се опита да ги убеди, че могат да постигнат целите си и по друг начин, те гледат на него като на наивен романтик и отказват да се променят, въпреки че вече са казали, че биха искали да се избавят от гнева си.

Всъщност, на тях не им достига самоувереност и умения да изразят своите искания без нападение. За терапевта това е сигнал, че най-вероятно поне един от родителите на този клиент е бил агресор, който е успявал да контролира другите с помощта на гняв. Детето се идентифицира с него, по силата на открития още от психоаналитиците механизъм на идентификация с агресора. Вторият вариант за усвояване на този модел включва механизма на позитивното научаване, т.е., човек е имал успешен опит при използване гняв, когато той е успял да се защити (постигне цел) по този начин. В крайна сметка той формира убеждение (вяра), че това е единствения надежден начин да се постигне нещо. Тези агресивни модели могат да бъдат усвоени и в по-късна възрастност извън семейната среда, например в рамките на приятелската група (маргинални, асоциални, субкултурни общности).

Такива хора (тези, които смятат, че агресията е единствения правилен начин за решаване на проблемите) често се срещат в нашето общество. Те са убедени, че само принципът „око за око, зъб за зъб“ или по-добре, принципът за потискане на всякаква възможна съпротива още в зародиш, е единственото вярно ръководство за действие. Промяната на техните базови убеждения е изключително трудно дори тогава, когато е очевидно, че тази стратегия може да съсипе собствената им съдба. Терапевтът трябва да знае, че тази категория много рядко търсят психологическа помощ, а когато психологът има работа с деца, чийто родители са от същата категория, то последните най-вероятно ще оказват жестока съпротива.

За работа с тази категория клиенти много добри резултати се постигат в рамките на бихевиористичните тренинги за замяна на неувереното или агресивното с уверено поведение и чрез моделиране на критичната ситуация с предлагане на алтернативни начини на поведение на клиента.

Пример (от практиката на Н. Линде):

По време на групов тренинг предложих на участниците на групата, да си представят образ на нещо в своя живот,  което много биха искали да променят. Една млада жена разказа, че си представя противно, гадно и вредно малко същество със зелен цвят, седнало в блато. Тя искаше по някакъв начин да се отърве от това „създание“ и му беше много ядосана. Казах й да направи точно обратното, т. е., да приеме това „същество“ и да го одобри, защото разбрах, че става дума за  образът на Вътрешното дете, което тя постоянно критикува в себе си. Момичето показа голяма съпротива, тя не  искаше да прави това, но все пак ми се отдаде да я склоня на един експеримен. В резултат на това настъпи промяна на „вредното същество“. Не веднага разбира се, но то стана постепенно светло и добро … момче!  Вредността на това „същество“ се изразяваше в упортството му да продължи да бъде „лошо“, а беше момче, защото както се оказа по-късно, майка й много искала да роди момче и в семейството я възпитавали като момче. Когато клиентката показа доброта и прие чувствата си към „момчето“, то се превърна в момиче. Случаят разкри, че в резултат на оказаното външно въздействие от страна на родителите е настъпила неправилна полова идентификация. В резултат клиентката несъзнавано е отхвърлила себе си като момиче, за да угоди на своята майка.

 

Гневът, като „пусков механизъм“.  

В някои случаи гневът се използва като повод за реализиране на поведение, което изглежда като позволено само за себе си с цел, да доведе човек до определено ниво на гняв. Например, мъж не може да получи развод, ако не е достатъчно озлобен към съпругата (съпруга) си, т.е., за да е в състояние на агресия, злоба, враждебност. В  тези случаи гневът служи като „пусков механизъм“, който първо трябва да бъде „задействан“, за да се получи нужната експлозия,  а след това вече е допустимо това ниво на агресивност да бъде рязко намалено.

 

Модел за произхода на гняв, като резултат от пренос. 

Предходният пример илюстрира до известна степен този модел. Според този модел, гневът, изпитан по-рано или в даден момент (период) към определени обекти, може да бъде пренесен върху други хора, които въобще не са несвързани в тези събития или отношения. Тези нови обекти обикновено могат да имат или нещо подобно на първичните персонажи или отношенията с тези хора да са сходни. Например, ако някой бъде обиден от представител на определена нация, той може да се гневи на всички хора, принадлежащи към тази националност. Жена, която е обидена от баща или брат, може да се гневи на всички мъже или само на тези, които изглеждат самоуверени, каквито са били например бащата и брат й. Човек, който е бил подложен на унижение от лице с демонстративно неадекватно високо самочувствие, формира модел на ненавист и изпитва гняв към всички хора с подобно поведение.

Пример (от практиката на Н. Линде):

Преди доста време, може би преди около четиридесет години, при мен дойде жена на средна възраст. Поканих я да седне на един стол, а аз заех място срещу нея. Още с първите си думи тя ме нападна:

-Защо ме сложихте да седна с лице към прозореца? Сякаш съм в полицията, за да виждате  всяко движение на лицето ми, нали ?

-(Отначало се учудих и обърках.) Да не … Но ако не ви харесва, можете да сменим местата, елате на моето място, а аз ще седна на вашето…

– Не, не трябва, може и така (дълга пауза).

-Е, разкажете за себе си. Какво ви води при мен?

-Да! А вие не можете ли просто да разберете какъв ми е проблема? (ядосана).

-Е, все пак вие идвате при мен. Предполага се, че желаете да споделите за проблема си!

– Но нали съм дошла при психотерапевт…

Както впоследствие успях да разбера, тя се ядосваше на всички мъже, особено на съпруга си, но изходният материал се таеше в детството й. А аз бях „атакуван“, защото просто бях мъж. Опитах се да й покажа източникът на собствения й гняв), но това предизвика в нея само раздразнение. Тя си тръгна много недоволна и повече не дойде в кабинета.  Може би сега бих постъпил по друг начин, но тогава бях прекалено неопитен и малко объркан.

 

Гневът, като компенсация на чувството за непълноценност.

От теорията на Адлер е известно, че агресията може да бъде събудена в резултат на комплекс за непълноценност, когато човек не намира други начини да постигне чувство за престиж, т.е., когато са фрустрирани тези негови потребности. Реално или в своето въображение хората, подложени на унижение могат да бъдат изключително гневни. За тях единствено агресията и гневът могат да им помогнат да променят ситуацията. Например, бедните хора могат да мразят богатите и гневът им подхранва бунтове и революции, а една жена, която смята себе си за некрасива, може да се ядосва и мрази  всеки, който е по-хубав от нея.

Гневът на хората, преживяващи се като непълноценни може да бъде насочен в погрешна посока – към целия свят или към онези, които според него стоят на пътя за постигне на престиж и т.н. Например, мъж, който се чувства непълноценен по отношение на определено качество, може да е гневен на всички жени и да оскърбява (агресира) при най-малката критика от тях по негов адрес, като в същото време той може да се ядосва и на себе си до степен, която да предизвика едни или други сексуални разстройства.

Пример (от практиката на Н. Линде):

Млада жена проявяваше голяма ярост и гняв по отношение на мъжете, тя мразеше преподавателите в медицинско училище в което учеше. Тя ми направи странно впечатление: беше зле облечена, с небрежна прическа, приведена, лицето й беше неизразително, сиво, трудно можеше да влезе в контакт, човек можеше да си помисли, че е с ниско културно  и интелектуално ниво. Тя не дойде на втората ни сесия, а вместо нея се появи майка й. Контрастът между майката и дъщерята беше невероятен: майката изобщо не беше скована в общуването, говореше с лекота, изразително и дори остроумно, беше интересна жена, седеше срещу мен, кръстосала крака,  облеклото й беше подбрано с вкус. Трудно беше да си представя, че предишния ден при мен беше дъщерята на тази жена.

От нейния разказ става ясно, че от най-ранна възраст дъщерята е започнала да възприема себе си като по-зле изглеждаща от своята майка си. Тя завиждала на майка си, че била харесвана от много мъже, а дъщерята не знаела как да общува с момчетата и обикновено им била гневна. Майката не полагала усилия да научи дъщеря си на елементарни навици – например, как да се облича, как да вчесва косите си, да се грижи за себе си и да се държи така, че да бъде женствена и привлекателна.  За нея било най-важно дъщеря й да напредва в музикалната школа, която по това време посещавала, а там всички нейни преподаватели били мъже. По-късно тези занятия били прекратени, но се оказало, че вредата вече била сторена.

Момичето формирало комплекс за непълноценност спрямо майка си, като красива жена, упорито ухажвана от мъже, а това породило в момичето протест и озлобеност  към другия пол.

 

Гневът, като средство за потискане на нежелани влечения.  

Гневът може да бъде използван от човек, за да преодолее някакви свои влечения, които изглеждат опасни или неприемливи. Например, мъж може да се ядосва на красиви момичета, именно само защото ги харесва и той може да им вмени различни порочни качества или да влезе в конфликт с тях по най-малки поводи за да получи увереност за тяхното отхвърляне.

Имплозивният гняв може да се използва за потискане на сексуални желания или неприемливи чувства. Може да се използва и ако човек счита, че не отговаря на своите собствените амбиции и други изисквания към себе си. В този контекст, чувството за вината може да се интерпретира като разновидност на имплозивен гняв, а обидите и обвиненията като разновидност на експлозивен гняв.

Пример (по Н. Линде):

Млада жена вярваше, че никой няма да се влюби в нея, защото не била красива. Разказвали й, че когато се е родила, баща й бил казал, че „такова грозно и тлъсто създание не може да го нарече с любимото му име“ и я нарекли с друго име. Тя била кръстена по различен начин, а баща й не показвал никаква любов и внимание към нея. През  юношеството си момичето имала едно драматично нещастно влюбване, след което изпаднала в депресия.        В нея имаше много гняв, който тя приписваше на целия свят, на всички хора, които както тя смяташе, „не са били добри за нея“. Изображението (представният образ) на този гняв изглеждаше в два варианта: като рояк от бръмчащи пчели или много хирургически инструменти, готови да я разрежат. За да се прояви  истинския смисъл на тези представи, аз й предложих експеримент – по време на визуализацията да мисли за нещо сексуално. Тя каза, че въобще не може да мисли за това. Тогава аз предложих да помисли върху друго, например, какво се случва във въображението на самите пчели – нещо, с което тя се съгласи. Тя каза, че когато започват да бръмчат по-силно, тогава са на път да се нахвърлят върху нея. Попитах я:

-Какво мислиш, какъв извод може да направиш от това? 

-(с израз на упоритост.) Не знам.

-А ако се замислиш за това повече?

-Не знам.

Тогава тя сподели, че се получава същият резултат – появява се изображението на хирургическите инструменти. Аз отново попитах какво заключение трябва да направи от това, но отново срещнах упорито мълчание.

-Но ако агресията към теб се усилва, когато се приближаваш към темата за сексуалността, то как можеш да си обясниш това?  Ти си много умно момиче…

-(С трудности.) Ами тогава използвам своята агресия срещу себе си, за да потисна своята сексуалност.

-Поздравления! Ти показа голяма смелост и направи верен извод. Мога ли да ти стисна ръката?

Тя протегна ръка към мен, която се оказа напълно мокра от стреса, преживян от това признание. Това беше първата малка победа по пътя на една продължителната терапия. Сега момичето е щастлово омъжена съпруга.

 

Гневът, като протест срещу опасни родителски предписания.  

Понякога родителите дават на децата си подчертано отрицателни предписания (директиви), приемането на които за детето е твърде опасно. Към тях се отнасят например, „Не живей!“, „Не бъди себе си, а бъди мен!“, „Ти си бавноразвиващ!“, „Ти си пълен идиот!“ „Ти ще пропаднеш!“, „От теб нищо няма да стане!“, „Ти не си достатъчно добър за нито един от нас!“, „Затворът ще плаче за теб!“, „Не зная на кого приличаш, та си се родил такъв урод!“  и пр. Ако детето получава подобни инструкции достатъчно често и с подходящо емоционално подсилване, те могат да го доведат дори до самоубийство или до лудост.

За да не ги приеме, детето често взема решение за протест срещу тях с помощта на гняв. Гневът на такива деца може да бъде насочен както към родителите, така и към учителите, към целия свят или към себе си. Пораствайки, те продължават да бъдат гневни и да се ядосват и това тяхно поведение в повечето случаи има много негативни последствия за техния живот и за околните. Поведението на бунт може да се съчетае с решение за скрито самоубийство, водещо до депресия. Бунтовниците се стремят да опровергаят всичко в своите родители, искат да ги накарат да се разкаят, като в същото време се стремят парадоксално към ранна смърт.

При работа с такива случаи, преди всичко трябва да се помогне на клиента да осъзнае истинския източник на своята озлобеност и преодолявайки негативното родителско предписание, да се създаде нов положителен сценарий на живота. Бунтовникът трябва да бъде подпомогнат да се откаже от пренебрежението към собствения си живот и от желанието да доведе родителите  си на разкаяние.  Той трябва да стане Родител на самия себе си.

 

Гневът, като резултат от ранна травма.  

В редица случаи източникът на гняв може да бъде скрит в най-ранните детски преживявания, свързани с историята на раждането. Детето можеше да преживее много тежка психологическа травма, отговорността за която той несъзнателно възлага на майка си. По тази причина, индивидът може да изпита гняв или негодувание към майка си (малко е вероятно то да е насочено към други хора). Този гняв, дължащ се на законите на преноса (трансфера) и проекцията, може да повлияе на отношенията с обкръженващите.

Не може да се каже еднозначно, че травмата при раждането винаги води до нарушаване на отношенията с майката, но тя може да бъде причина за това. В тази връзка, докато не бъде установена и коригирана истинската причина, други методи, например поведенческите, ще бъдат неефективни.

Пример:

Млада жена споделя с терапевта проблем, свързан с нейни обиди спрямо майка й, като твърдяла, че последната непрекъснато я „притиска“. В рамките на емоционално-образната терапия терапевтът предложил да си представи и сподели на какво прилича обидата. Клиентката заявява, че „вижда“ малко кафяво дете с голяма глава. Тя буквално била в недоумение по този повод и почувствала, че просто и става лошо. На въпрос за състоянието на детето, жената споделя, че това Дете било дълбоко обидно на нея. Терапевтът отново и предложил да визуализира тази обида на Детето и получил неочакван отговор: обидата изглеждала като прекрасен сияещ замък с млечен цвят, който се превърнал бързо в бутилка с мляко. Оказало се, че момичето било родено в седмия месец, а майката не е имала кърма.

Тогава терапевтът й предложил да „накърми“ Детето с млякото от тази бутилка. В процеса на хранене детето непрекъснато растяло и в един момент се превърнало в самото момиче. След това терапевтът указал на клиентката да приеме този нов образ, като част от своята личност. В резултат на това, цялото негодувание към майката изчезнало, емоционалното състояние, което в началото било потиснато, стана такова, че на жената и се искало да танцува с радост.

В случаи като този, терапевтът задължително трябва да работи  за символично премахване на първичната фрустрация.

В такива случаи клиентът е дълбоко потопен в първичната проблемна ситуация, в резултат на което символичното решение става чрез завършването на стар недовършен гещалт, който с отнемането му престава да съществува и респ. да влияе върху живота на индивида.

 

Гневът, като средство за защита на слаби части от личността.

Гневът, както беше посочено по-горе, има основно защитни функции. Той помага в тези ситуации, при които човек изпитва трудности. Ако тези ситуации са екстраординарни (извънредни), когато гневът всъщност е единственият начин да се преодолее неудовлетворението, то тогава той е необходим и оправдан, въпреки че в почти всички ситуации може да се намери алтернативно решение. В случаите, когато човек проявява гняв, който не е необходим, възниква подозрение, че той няма умения за нормално и уверено решение на проблемите. Следователно, някаква част от личността му се чувства безпомощна, когато е изправена пред определени трудности. Именно тази част продуцира гняв, за да компенсира своята недостатъчност. Както пише Ф. Пърл, гневът е обратната страна на безпомощността. Той например счита, че всички убийства произтичат от безпомощност.

Следователно, ако първоначално слабата част от личността бъде достатъчно развита, за да реши проблемите без да отключва гняв, тогава нуждата от самия гняв ще изчезне сама по себе си. Проблемът е, че индивидът обикновено е убеден, че няма други начини за решаване на проблемите му. Ето защо един от начините за елиминиране на гнева е да се развият умения за уверено поведение, които успешно може да се развият в рамките на бихевиористичната психотерапия.

Друг метод, който позволява бързо и радикално да бъдат разрешени такива проблеми, се прилага в рамките на емоционално-образната терапия. Клиентът получава покана да си представи образ както на своята гневна част, така и на тази слаба част, която защитава с помощта на гняв.

След това той му се предлага да насочи цялата енергия на гняв към растеж и развитие именно на тази слабата част. Обикновено гневната част е представена като по-голем, черен и бодлив обект, а слабата част е малка, светла и нежна. В резултат на подобно преобразуване на енергията (с клиента се обсъжда, че енергията се връща в слабата част в положителна форма), слабата част расте и се усилва, без да губи качеството си на доброта, а гневната част изчезва или се превръща в доброта. Бившата слаба част става способна да решава задачи, които преди това са й били недостъпни, а гневът вече не е необходим.

Пример:

Млад мъж споделя, че е преживял изневяра от страна на своята  приятелка. Той е бил дълбоко вклюбен, а сега е оскърбен и обиден, още повече, че за тази изневяра били научили всички, които го познавали. Той е бил изпълнен с толкова много гняв заради предателството, че бил в състояние да взриви всичко около себе си. Клиентът не можел да се справя с омразата, която го преобразила и била насочена срещу всички: „Не ме докосвайте!“ Омразата му била насочена не толкова към момичето, колкото към своя съперник, отнел любимата му.

Тази омраза приличала на тежко черно ядро, което носело в себе си заряд от огромна сила. Терапевтът предложил го да си представи частта от неговата личност, която защитава с помощта на тази омраза. Оказало се, че тази част е малко растение, много нежно, крехко и добро, сякаш било от бяло брашно.

Терапевтът го помолил да насочи цялата енергия на омразата си (разбира се, връщайки я в позитивна форма) към растеж и развитие на слабата част. Клиентът се концентрирал, работил няколко минути и той успял да постигне резултат. Малкият „растеж“ превърнал крехкото растение в мощен храст и енергията на омразата напълно изчезнала. При следващата стъпка клиентът трябвало да се свърже в едно цяло с този „храст“.  Тогава той получил усещане за необикновено натрупване на сила, която определил, като „ментолова прохлада в тялото“.

В края на сеанса клиентът гледал на живота си по съвсем различен начин. Той се отнасял снизходително към врага си, дори изпитвал жалост към него, определяйки го като примитивен човек. Той продължил да обича приятелката си, но вече не изпитвал към нея гняв. 

 

2.Методи за работа с гнева.

Често прилагани техники за справяне с гнева са следните:

-Работа за установяване на основните източници и цели на гнева: семеен гняв, гняв за постигане на целта, гневът като „пусков механизъм“, гневът като пренос и т.н.

-Отделяне на клиента от семейния гняв, безопасно изразяване на гняв (реакция), получаване на удоволствие от гняв.

-Разрешаване на основния проблем, най-често намиращ се в детството (в случай на пренос, комплекс за непълноценност, потиснати чувства или родителски предписания).

-Обучение на клиента на методи за релаксация, принципи и умения за формиране и удържане на уверено поведение. Тези методи се прилагат в рамките на поведенческата терапия.

-Преобразуване на енергията на гнева в енергията на растежа и развитието на слабата част от личността, която се нуждае от защита.

-Прилагане на методи на когнитивна терапия. Те се състоят в анализиране на мислите, които водят до реакции на гняв и замяна с адекватни и адаптивни мисли.

Автор -К.Кунчев